Къде е началото?

Книгата започва така:

“10 Х 20 г. Селото Клиседжик, всред Дели Ормана от преди много години е било заселено от турци. Поради преселването на българите от южна България то е заселено от тях. Първият жител, който е дошъл е Стоян Вълканов след него братовият му син Стоян Гроздев и след тях много други. Макар и малко да са били българите но все са биле заинтересувани от към науката. За да дадат поне първоначално образование на децата си те са ги пращали в близкото село Хърсово да се учат. Така това продължило няколко години. Някои от по-деятелните българи като Стоян Димитров, Георги Стоянов и други видели, че не е угодно така да изминават малките деца за училище 5 км. път. Затова са се здружили и са отворили частно училище. Това е станало през 1919 и 1920 уч. г. Тогава частна учителка е била Райна Попова от гр. Шумен с незавършено средно образование VІ клас. На другата година е признато за държавно. Първата учителка е Жечка Павлева от гр. Шумен родом от с. Драгоево Преславска околия със завършено средно образование. Училището е отворено на 9.ІХ 1920 г.”

Така ред след ред със ситен почерк и на стар български стил първата учителка описва несгодите на новосъздаденото училище – липсата на чинове, черна дъска, сметало, прозорци. По-надолу тя пише още: “Чинове, сметало, черна дъска доставиха след два месеца. Прозорците залепени с вестници бяха подновени едва след Коледната ваканция, а дърва докараха едва три кола за цялата година и през другото време си носеха децата от къщи, а кога не донесат треперят от студ.”