История на училището

От основаването си до днес училището е изминало дълъг път, осеян с трудности и превъплъщения. В него са работили десетки учители приели благородната мисия да даряват знания. Стотици ученици са получили образованието си. И така вече 90 години.

Къде е началото?

Сведения за това черпим от първата летописна книга на училището. С вълнение разлиствах този старинен документ, започнат от образованата за времето си жена Жечка Павлева.

Книгата започва така:

 “10 Х 20 г. Селото Клиседжик, всред Дели Ормана от преди много години е било заселено от турци. Поради преселването на българите от южна България то е заселено от тях. Първият жител, който е дошъл е Стоян Вълканов след него братовият му син Стоян Гроздев и след тях много други. Макар и малко да са били българите но все са биле заинтересувани от към науката. За да дадат поне първоначално образование на децата си те са ги пращали в близкото село Хърсово да се учат. Така това продължило няколко години. Някои от по-деятелните българи като Стоян Димитров, Георги Стоянов и други видели, че не е угодно така да изминават малките деца за училище 5 км. път. Затова са се здружили и са отворили частно училище. Това е станало през 1919 и 1920 уч. г. Тогава частна учителка е била Райна Попова от гр. Шумен с незавършено средно образование VІ клас. На другата година е признато за държавно. Първата учителка е Жечка Павлева от гр. Шумен родом от с. Драгоево Преславска околия със завършено средно образование. Училището е отворено на 9.ІХ 1920 г.”

Така ред след ред със ситен почерк и на стар български стил първата учителка описва несгодите на новосъздаденото училище – липсата на чинове, черна дъска, сметало, прозорци. По-надолу тя пише още: “Чинове, сметало, черна дъска доставиха след два месеца. Прозорците залепени с вестници бяха подновени едва след Коледната ваканция, а дърва докараха едва три кола за цялата година и през другото време си носеха децата от къщи, а кога не донесат треперят от студ.”

Така започва историята  на Народното първоначално  училище от І до ІV отделение с 22 деца.

На 27 ХІ 1924 г. с царски указ са отчуждени частни имоти нужни за постройка на училищно здание. Започва строеж на 12.04.1929 г. и за  уч. 29/30 г. отваря врати новопостроеното училище с 3 класни стаи и стая за учителите.

Отново с царски указ от 16.V. 1929 г. училището получава 392 дка ниви от изсечени гори.

Богата на събития и преломни моменти е училищната история така, както е богат един дълъг човешки живот.

Ще отбележим само някои от тях:

  1. 25.10.1933 г. – закрива се съществуващото до тогава турско училище и децата турчета започват да посещават народното училище. До тогава учител на 30 ученици е бил Димитър Панов. Назначени са Люба Бъчварова, Христина Стефанова;
  2. 02.08.1962 г. – училището става основно с решение на тогавашния окръжен народен съвет. През същата година е направена надстройка на училищната сграда – 7 кл. стаи, канцелария, стая на директора. Учениците са 163. Учителите вече са 9, 1 възпитател и 1 детска учителка;
  3. До 1978  г. към училището е функционирала полудневна детска градина, която от уч. 79/80 г. вече е самостоятелна ЦДГ.
  4. Един от проблемите на прогимназиалното училище през  годините е, че учениците завършват VІІІ клас в с. Хърсово. От уч. 1990/91 г. и до днес в нашето училище се завършва цикъла на прогимназиалния етап и тук се издават свидетелствата за основно образование, които до сега са вече 200 на брой.
  5. Няма точни сведения кога и как училището е получило името на нашия патрон, но по данни от стар класен дневник през 1938/39 г. училището вече се е наричало Народно първоначално училище “Христо Ботев” с. Църквица.
  6. Преди 5 г. отбелязахме 85 г юбилей на училището. От тогава е свършено немалко. Струва ми се, че мога да се изправя пред вас със съзнанието за  добре свършена работа.  Какво се промени ?
  7. Подобри се материалната база – със собствени средства обзаведохме класните стаи на І и VІІІ клас с нови класни чинове и мебели. Първата бяла дъска поставихме през 2005г., още 4 – през следващите две години, а от тази уч. г. вече  казваме сбогом на черните дъски и тебешира. Изцяло са подновени старите чинове във всички класни стаи, като тези във ІІ –ІV кл. бяха сменени в началото на тази учебна г. с помощта на общината и благодарение на Националната програма “ Оптимизация на училищната мрежа”.
  8. Повиши се активността на учителите:
    • по отношение на тяхната квалификация – 3 от тях повишиха образователно-квалификационната си степен; 2 придобиха допълнително образование за преподаватели по чужд език, а  1 по ФКС. Сега всички 10 учители  са магистри или бакалаври.
    • по отношение на техните изяви – наши учители редовно участват в Националната конференция “Училището – желана територия за учениците”. Всяка година имаме по двама представители  на областно ниво, а г-жа Ст. Бебелекова е неизменен участник там.
  9. Повиши се активността на учениците, с желание се включват в различни  дейности:
    • образователни – Ден на Земята, Ден на химията, Празник на буквите, Коледни тържества, Ден на самоуправлението; ученически конференции;
    • спортни – вътрешноучилищни и общински турнири;
    • изложби;
    • екскурзии;
  10. С постановление № 84 от 06.04.09 г. училището е обявено за средищно. Тук се обучават ученици  от селата Крива река /от уч 97/98 г/ и Хърсово от 2007/08 г.
  11. Училището прави плахи, но успешни стъпки по посока печелене на средства чрез  проекти. До сега спечелени проекти:
    • 2007 г. – по Националната програма “Училището – територия на ученика” модул “Извънкласни форми” – 4700 лв. С тези средства бе закупена озвучителна система, музикални инструменти и изработени костюми на вокалната група;
    • 2008 г. – благодарение на проекта “ 90 г. училище 90 г. просвещение” по модул “Ритуализация на училищния живот” на стойност 2000 лв. бе възможно да реализираме дейностите във връзка с юбилея. Изработени са четнически костюми, мажоретни костюми, платно на кораба Радецки и портрет на Христо Ботев”;
    • 2009 г. – учителите М. Иванова и Ст. Бебелекова се включиха със свой  проект по програмата  e- twining. Вече имат сертификат, поддържат връзки и обменят опит с учители от други държави. А групата ученици, включена в проекта, усилено се грижи за разкрасяване  двора на училището.
    • 2009 г. – началните учители Е. Ахмед и С. Бейти работят по проекта «Училище на две скорости» компонент 1 « Без звънец» към оперативна програма « Развитие на човешките ресурси». По този проект са  включени ученици, които изостават от своите съученици и с тях се провеждат допълнителни занятия;
    • очакваме финансиране по проект за училищната библиотека ….на стойност 1000 лв.
  12. Привличане на спонсори – Макар и не толкова, колкото ни се иска, но все пак има хора, които са  помагали на училището и аз имам моралното задължение да ги спомена:
    • Байрам  Баш –   Нови  пазар – касетофон и материали на стойност 200 лв;
    • Биназ Исмаил Рахим – химикали  на всички ученици
    • Евгени Георгиев – Нови пазар – касетофон и столове за учителите от нач. етап
    • ЕТ «Иван Дочев «  Нови пазар – диван за учителската стая
    • Гинка Маринова Нови пазар – дрехи за учениците от социално-слаби семейства
    • Айдън Саит Ахмед – осигурява  превоз при почистване тавана на училището
    • Весиле Али – награди за първокласниците, лакомства за всички ученици
    • Ружди Мустафа /кмет/ – обувки и тетрадки за всички ученици
    • Бюрхан Ахмед – уч. помагала на стойност 30 лв.
    • Борислав Божилов – уч. помагала на стойност 30 лв.
    • Ахмед Сами Ахмед – уч. помагала на стойност 30 лв.
    • Билхан Рами – материали на стойност 50 лв.
    • Пенка Ангелова от Нови пазар – предмети на стойност 20 лв.
    • Фирма «ЕУРО-ФРАНСЕ 08»–  закуски за всички ученици за днешния празник
    • Издателство «Анубис – Булвест» ООД – уч. литература 30 лв.
    • Издателство «Просвета- София» АД – учебна и помощна литература на стойност 198 лв.

На всички тези хора –  Благодаря!

Има още много неща, които трябва да се свършат, проблеми, които чакат своето решение.   Надявам се че на 100 г. юбилей училището ще може да се похвали с  много повече постижения.

На празник като днешния дължим дълбок поклон към тези преди нас – учители, служители директори. От тази трибуна искам да благодаря и на колегите си, бивши и настоящи, за техните усилия, старание и всеотдайност, за постоянството и високия им професионализъм.

Пожелавам на всички тях, на нашите ученици и техните родители здраве и нови сили, за да направим нашето училище наистина привлекателно за всички.